Екатерина Йосифова

Екатерина Йосифова
	Екатерина Йосифова
българска поетеса
	На връчването на наградата „Иван Николов“, 22.12.2010
Родена	4 юни 1941 г. Кюстендил, Царство България
Починала	13 август 2022 г. (81 г.)
Националност	България
Учила в	Софийски университет
Работила	учител, журналист, драматург, редактор
Литература
Жанрове	стихотворение, поема, приказка
Дебютни творби	стихотворения в сп. „Родна реч“ (1957–1958)
Награди	„Иван Николов“ (1999, 2010); „Христо Г. Данов“ (2004); „Николай Кънчев“ (2014); „Орфеев венец“ (2017)
Семейство
Деца	2
	Екатерина Йосифова в Общомедия

Екатерина Петрова Йосифова е българска поетеса.

Биография

Родена е на 4 юни 1941 г. в Кюстендил.^[1] Учи в родния си град, но завършва средното си образование в София, в 20-о училище „Тодор Минков“. Завършва руска филология в Софийския университет (1964).^[1] Работи като учител в Дупница и Кюстендил (1968–1970), журналист в редакцията на в. „Звезда“ (Кюстендил) (1971–1972), драматург в Кюстендилския драматичен театър (1972-1981), завеждащ на отдел „Поезия“ и главен редактор на литературен алманах „Струма“ (1981–1990). Има дъщеря и син.

Нейни стихотворения са превеждани и публикувани в антологии и литературни издания в Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Индия, Италия, Русия, САЩ, Турция, Унгария, Франция и др., а в Северна Македония е издадена книгата ѝ „Ништо ново“, 2003, изд. „Штрк“, Скопие.

Почива на 13 август 2022 година.^[2]^[3]^[4]

Признание и награди

Носител е на следните награди:

Носител на орден „Кирил и Методий“, ІІІ степен (1982);^[1]
Годишни награди за поезия на Съюза на българските писатели за книгите „Къща в полето“ (1983), „Подозрения“ (1993) и „Ненужно поведение“ (1994);^[1]
Награда на Сдружението на българските писатели за най-добра книга на годината за „Малко стихотворения“ (1998);^[1]
Награда „Иван Николов“ за цялостно творчество (1999) и за стихосбирката „Тази змия“ (2010);
Награда „Христо Г. Данов“ на Министерство на културата за художествена литература („Нагоре Надолу“, 2004);
Награда „Николай Кънчев“ (2014)^[5];
„Орфеев венец“ (2017)^[6]^[7].

Удостоена със званието Почетен гражданин на Кюстендил през 2001 г.^[8]

В края на януари 2010 г. департамент Нова българистика към Нов български университет организира Национална научна конференция „Екатерина Йосифова в българската литература и култура“.^[9]^[10]

На 1 април 2023 г. е отличена посмъртно с годишната награда за поезия „Константин Павлов“.^[11]^[12]

Библиография

Екатерина Йосифова получава поетичната награда „Иван Николов“ за стихосбирката си „Тази змия“, 22.12.2010

Поезия

„Късо пътуване“, 1969
„Нощем иде вятър“, 1972
„Посвещение“, 1978
„Къща в полето“, 1983
„Имена“, 1987
„Подозрения“, 1993
„Ненужно поведение“, 1994
„Малко стихотворения“, София: Стигмати, 1998, 62 с.
„Нищо ново (100 стихотворения)“, Пловдив: Жанет 45, 2001, 128 с.^[13]
„Нагоре-надолу“, София: Факел, 2004, 82 с.
„Ръце“, Пловдив: Жанет 45, 2006, 71 с.
„Тази змия“, Пловдив: Жанет 45, 2010, 68 с.
„Тънка книжка“, Пловдив: Жанет 45, 2014, 39 с.

Книги за деца

„Истинска приказка за Поли“, 1994
„Легенда за магичния певец“, 2000

Източници

Борис Роканов, Екатерина Йосифова – литературна анкета. Пловдив: Жанет 45, 2001.
Екатерина Йосифова в българската литература и култура. Изследвания, статии, есета. Съставител Пламен Дойнов. Библиотека „Личности“. София: Кралица Маб, 2011. ISBN 978-954-533-111-4.
Николай Трайков. Разговори с Екатерина Йосифова. Поредица „Очи в очи“. Книга 1. София: Кралица Маб, 2014. ISBN 978-954-533-135-0.
Биобиблиографски указател на сайта на Регионална библиотека „Емануил Попдимитров", Кюстендил

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д Мариана Тодорова, „Екатерина Йосифова“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН.
↑ Почина голямата българска поетеса Екатерина Йосифова, Нова телевизия, 13 август 2022 г.
↑ Почина поетесата Екатерина Йосифова, БНТ, 13 август 2022 г.
↑ Почина поетесата Екатерина Йосифова, БНР, 13 август 2022 г.
↑ Петрана Петрова, „Тънка книжка“ на Екатерина Йосифова с наградата за поезия „Николай Кънчев“ за 2014“, azcheta.com, 7 декември 2014 г.
↑ „Екатерина Йосифова и Кирил Златков са носителите на „Орфеев венец“ и „Златна четка“ на тазгодишното издание на литературния фестивал „Пловдив чете“, сайт на Министерство на културата, 14 юни 2017 г.
↑ „Екатерина Йосифова и Кирил Златков са носителите на „Орфеев венец“ и „Златна четка“ на тазгодишното издание на литературния фестивал „Пловдив чете“ (снимки), сайт на Министерство на културата, 14 юни 2017 г.
↑ „Почетни граждани“^{[неработеща препратка]}, сайт на Община Кюстендил.
↑ Програма на Националната научна конференция „Екатерина Йосифова в българската литература и култура“, електронен бюлетин „Културни новини“, 19 януари 2010 г.
↑ Марин Бодаков, „Почит към Екатерина Йосифова“, в. „Култура“, бр. 3 (2840), 29 януари 2010 г.
↑ Гергана Николова, „Екатерина Йосифова бе отличена посмъртно с наградата за поезия „Константин Павлов“, БТА, 1 април 2023 г.
↑ „Екатерина Йосифова бе отличена посмъртно с наградата за поезия „Константин Павлов“, impressio.dir.bg, 2 април 2023 г.
↑ Амелия Личева, „Нищо ново ли?“, рец. във в. „Култура“, бр. 21, 1 юни 2001 г.

Външни препратки

Интервюта

„Дом е, почти е...“ (Интервю на Дьорд Сонди с Екатерина Йосифова), Svobodata.com, 10 юни 2009
„Екатерина Йосифова за литературния живот. Литературна анкета на Николай Трайков“, Българистика Nuova, 2011
„Втори финал“ (Интервю на Пламен Дойнов с Екатерина Йосифова), Литературен вестник, 22 май 2014
„Да свериш себе си с детството“ (Интервю на Ина Дублекова с Екатерина Йосифова), Портал за култура, изкуство и общество, 26 май 2016

[dictionarylit-bg.bg-1] а ^б ^в ^г ^д Мариана Тодорова, „Екатерина Йосифова“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН.

[2] Почина голямата българска поетеса Екатерина Йосифова, Нова телевизия, 13 август 2022 г.

[3] Почина поетесата Екатерина Йосифова, БНТ, 13 август 2022 г.

[4] Почина поетесата Екатерина Йосифова, БНР, 13 август 2022 г.

[5] Петрана Петрова, „Тънка книжка“ на Екатерина Йосифова с наградата за поезия „Николай Кънчев“ за 2014“, azcheta.com, 7 декември 2014 г.

[6] „Екатерина Йосифова и Кирил Златков са носителите на „Орфеев венец“ и „Златна четка“ на тазгодишното издание на литературния фестивал „Пловдив чете“, сайт на Министерство на културата, 14 юни 2017 г.

[7] „Екатерина Йосифова и Кирил Златков са носителите на „Орфеев венец“ и „Златна четка“ на тазгодишното издание на литературния фестивал „Пловдив чете“ (снимки), сайт на Министерство на културата, 14 юни 2017 г.

[8] „Почетни граждани“^{[неработеща препратка]}, сайт на Община Кюстендил.

[9] Програма на Националната научна конференция „Екатерина Йосифова в българската литература и култура“, електронен бюлетин „Културни новини“, 19 януари 2010 г.

[10] Марин Бодаков, „Почит към Екатерина Йосифова“, в. „Култура“, бр. 3 (2840), 29 януари 2010 г.

[11] Гергана Николова, „Екатерина Йосифова бе отличена посмъртно с наградата за поезия „Константин Павлов“, БТА, 1 април 2023 г.

[12] „Екатерина Йосифова бе отличена посмъртно с наградата за поезия „Константин Павлов“, impressio.dir.bg, 2 април 2023 г.

[13] Амелия Личева, „Нищо ново ли?“, рец. във в. „Култура“, бр. 21, 1 юни 2001 г.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]